Три фиша, едно дерби и предизвикателство, което излезе извън терена

Някои хора гледат футбол, други го преживяват.
А има и такива, които решават да влязат в играта до край – да усетят всеки удар, всяка греда, всяка загубена топка, защото зад тях стоят не просто емоции, а истински пари.

Така започна всичко.
Квалификацията България – Турция не беше просто още един мач от календара – за мен и моя приятел Светльо това беше възможност да премерим не само прогнози, но и кураж, докато се любуваме на националния ни отбор, на който му е останало само “всенародната” подкрепа.

Предизвикателството беше едно: 

Който спечели по-малка сума, трябва да скрие ценен предмет около Националния стадион “Васил Левски” и да го остави там до следващия ден.

А правилата бяха прости: 3 залога за общо 2,000лв на човек и един залог на живо по време на мача със 100лв.

Залозите: стратегия срещу интуиция

Реших да играя разумно. Рисковете ми са премерени, защото имам добра информация за срещата, а залозите ми изглеждаха така: 

1,000лв на Над 2.5 гола – коефициент 1.73

500лв на Турция -1.5 Азиатски хендикап – коефициент 1.73

500лв на Турция -2.5 точни удара – коефициент 1.68

Общо 2,000 лв, поставени със самочувствие, че турците ще диктуват темпото и головете ще падат.

Светльо обаче тръгна по друг път, една идея по-патриотичен:

900лв на България +1.5 Азиатски хендикап – коефициент 2.00

600лв на Над 4.5 картона в мача – коефициент 1.59

500лв на Равенство на полувремето – коефициент 2.62

Първото полувреме: еуфория и първи студен душ

Националният стадион “Васил Левски” беше жив – 10 000 фенове, знамена, песни, викове, от които ти настръхва кожата, дори и след химна.

Още в първите секунди Турция показа, че няма да ни подценява – бързо центриране, греда, и първо въздишане от трибуните за вечерта.
Моето също.

Минутите минаваха, а звездата на Реал Мадрид Арда Гюлер, направи това, което всички очакваха – вкара за 0:1.

Светльо стисна устни, аз кимнах – логично начало.
Но само няколко минути по-късно Кирил Десподов подаде на Ради Кирилов и топката се озова в мрежата – 1:1!

Публиката избухна, хората скачаха, а моят залог за голове оживя. Светльо също засия, защото равенството на полувремето изглеждаше възможно, а мачът се отвори.

Бяха дадени и два жълти картона, което подпомагаше залога на Светльо за над 4.5 картона, но видно той беше по-недоволен от очакваното, заради всички спестени официални предупреждения през първата част.

Направихме и по един залог на живо. Моят беше Арда Гюлер да вкара третия гол, а на Светльо за под 7 корнера в мача.

Полувремето свърши, а Светльо направи първа сериозна печалба – на 2.62 коефициент с 500лв залог (810лв чиста печалба) и вече ме водеше сериозно.

Второто полувреме: буря на терена

След почивката темпото се вдигна. България опита да изненада, но турците просто включиха на по-висока предавка.
Йълдъз, Гюлер, и цялата им атака превърнаха всяка наша грешка в наказание.

Мачът бавно се превърна в лекция. 1:2… 1:3… 

А аз вече знаех, че моите фишове вървят към успех, защото настигнах Светльо и станахме 1:1 откъм спечелени залози, заради моя залог за над 2.75 гола в мача.

Светльо обаче гледаше екрана на телефона си като човек, който следи собственото си падение.

Турците вкараха два нови гола и резултатът вече беше 1:5.

Това дори не бе изненада за мен, защото всичко случващо се с националния ни отбор последно време изглежда като бледо отражение на това, което някога е било. Гонзо начело на БФС, треньор с почти никакъв опит в мъжкия футбол начело на националния отбор, десетина нови играчи, а това е без дори да гледаме статистиките…

Над 365 дена без победа на родна земя, над два допуснати гола всеки мач, 0 точки в квалификациите… превърнахме се във футболно джудже. Това ви дава ясна причина за залозите ми, колкото и да не ми харесваше в замяна на какво щяха да излязат – в замяна на поредна гръмка загуба за “Трикольорите”.

А връщайки се на мача… картоните бяха по-малко от очакваното, а азиатския хендикап на България +1.5 гола отдавна изглеждаше изгорял. Светльо бе напът да загуби гръмко.

Финалът дойде без милост – 1:6 за Турция.
Всчико беше тихо, чуваха се само въздишките от българските фенове, които напускаха Националния стадион преди последния съдийски сигнал и радостните възгласи от сектора на гостите, след заслужена победа.

За мен – 3 от 4 спечелени залога и печалба от 1338 лв.
За Светльо – една единствена печалба и загуба от 783 лв.

Наказанието след мача

След последния съдийски сигнал, залозите приключиха, но истинската част тепърва започваше.

“Е, брат, обещанието си е обещание.” – каза Светльо и се засмя, но не беше смях от радост.
Извади телефона си за залози – айфонът, който не излизаше от джоба му, освен по предназнаение.

Не се чуди дълго къде да го скрие и го сложи с оригиналната му кутийка под стълбите на Националния стадион.
Нощта беше хладна, празните улици ехтяха, а аз не знаех дали да се смея, или да му кажа, че е мъж на място, защото си спази думата.

Следващият ден: напрежението нараства

На сутринта Светльо не можа да издържи. Събуди се и в ранния следобед се върна обратно на стадиона.
Пристъпи до стълбите, наведе се, погледна под тях… и замръзна.

Айфонът още беше там!

Непокътнат. Все едно никой не беше минавал оттам цяла нощ.
Дори прашинка не липсваше от кутийката, а Светльо дори и на фона на голяма загуба от залозите вчера, изглеждаше повече от доволен, че не загуби телефона, който дълги години му служи за да генерира печалби…и ще продължава по същия начин!

Последвай нашия Youtube канал за нови видеа и прогнози за мачове!