Шампиони на България по футбол

В тази статия ще ви запознаем с всички шампиони на родното българско първенство, с интересни класации, статистики, кратко ревю на миналия сезон, в който Лудогорец стана шампион, както и някои важни и исторически събития през годините свързани с българския футбол, както и българския национален отбор по футбол.

В тази част ще ви покажем най – интересната статистика, рекорди и постижения на отбори и играчи в българското първенство откакто е създадено като ще започнем с шампионите на страната.

Шампиони на България по титли

ВАЖНО – Имената на някои отбори са се сменяли през годините. Ето кои са те:

• Левски София – Динамо, Левски-Спартак и Витоша;
• ЦСКА София – Септември при ЦДВ, ЦСКА Червено знаме, ЦСКА Септемврийско знаме и ЦФКА Средец;
• Черно Море – Този отбор е наследник на Владислав Варна и Тича Варна;
• Спартак Варна – Този отбор е наследник на Шипченски Сокол Варна.

Шампиони на България по години

• ЦСКА София – 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958–59, 1959–60, 1960–61, 1961–62, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1975–76, 1979–80, 1980–81, 1981–82, 1982–83, 1986–87, 1988–89, 1989–90, 1991–92, 1996–97, 2002–03, 2004–05, 2007–08;

• Левски София – 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1964–65, 1967–68, 1969–70, 1973–74, 1976–77, 1978–79, 1983–84, 1984–85, 1987–88, 1992–93, 1993–94, 1994–95, 1999–00, 2000–01, 2001–02, 2005–06, 2006–07, 2008–09;

• Лудогорец Разград – 2011–12, 2012–13, 2013–14, 2014–15, 2015–16, 2016–17, 2017–18, 2018–19;

• Славия София – 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943, 1995–96;

• Локомотив София – 1939–40, 1945, 1963–64, 1977–78;

• Литекс Ловеч – 1997–98, 1998–99, 2009–10, 2010–11;

• Владислав Варна – 1925, 1926, 1934;

• Ботев Пловдив – 1929, 1966–67;

• Спартак Варна – 1932;

• Тича Варна – 1937–38;

• Спартак Пловдив – 1962–63;

• Локомотив Пловдив – 2003-04;

• Берое Стара Загора – 1985-86;

• Етър Велико Търново – 1990-91;

• Спортклуб София – 1935;

• Атлетик Слава 1923 – 1931.

Голмайстори на българското първенство за всички времена

1. Петър Жеков – 253;
2. Мартин Камбуров – 230;
3. Наско Сираков – 196;
4. Динко Дерменджиев – 194;
5. Христо Бонев – 185;
6. Пламен Гетов – 164;
7. Никола Котков – 163;
8. Стефан Богомилов – 162;
9. Петър Михтарски – 158;
10. Петко Петков – 152;
11. Димитър Якимов – 151;
12. Георги Аспарухов – 150;
13. Георги Каменов – 150;
14. Тодор Диев – 146;
15. Атанас Михайлов – 145;
16. Никола Йорданов – 141.

Други интересни рекорди

• Най-много победи в един сезон: Левски – 27 (от 36 срещи през 2001/02);

• Най-малко загуби в един сезон: ЦСКА – 0 (от 30 срещи през 2007/08), Спартак (София) – 0 (от 22 срещи през 1951), Левски – 0 (от 18 срещи през 1948/1949), ЦСКА – 0 (от 11 срещи като ЦДНА през 1958);

• Най-много поредни победи: Левски – 14 (от 23-ти кръг през 2003/2004 до 6-и кръг през 2004/2005), Лудогорец-14 (19-и кръг-32-ри кръг 2017/2018);

• Най-много поредни мачове без загуба: ЦСКА – 33 (от 28-и кръг през 2006/07 (Марек 0:1) до 2-ри кръг през 2008/09 (Сливен 1:3));

• Най-много спечелени точки за един сезон: Левски – 88 точки (от 36 срещи през сезон 2001/02), Лудогорец – 88 точки (от 36 срещи през 2017/18);

• Най-много вкарани голове в един сезон: Левски – 96 (в 30 срещи през 2006/2007, 3 служебни);

• Най-голяма победа: ЦСКА – 12:0 (като ЦДНА през сезон 1951 срещу тима на Торпедо Русе).

Интересни факти

• Христо Стоичков е вкарал най – много голове за един сезон – 38;

• Рекордът за най – много вкарани голове от един играч в един мач се държи от цели 4ма човека – Петър Михайлов, Иво Георгиев, Тодор Праматаров и Цветан Генков;

• Най-бърз гол: Мирослав Манолов в 6-ата секунда за „Черно море“-Варна при гостуването на „Монтана“ в 16-ия кръг на А група на 22 март 2012. …Маркос Да Силва (Черно море) – 12 секунда (срещу Черноморец (София) на 6 април 2007);

• Най-младият футболист, взел участие в среща от А група е Янко Кирилов, който прави дебюта си през 1961 г. на възраст 15 години и 72 дни за Левски София срещу Миньор (Перник);

• Най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група е вратарят Йордан Филипов, който на 26 ноември 1988 г. на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив Пловдив;

• Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през 1964/1965, ЦСКА, през 1974/1975, Левски, през 1984/1985 и Берое, през 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството;

• Единственият тим, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика, е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-о място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.

2019г. отново беше годината на Лудогорец. Те са настоящите шампиони на първенството и това беше 8мата им поредна и общо 8ма титла в историята им. 5 точки беше разликата с 2рия Левски в края на кампанията.щ

Лудогорец завърши само с 2 загуби и с цели 39 гола положителна голова разлика. Интересното е, че зелените като цяло изиграха доста стабилен сезон и се представиха изключително срещу всички топ отбори като доминираха в мачовете с тях, но 2те загуби дойдоха с по 0-1 от Черно море и Локо Пловдив.

Форматът на лигата включваше 14 тима с шампионски и два потока на изпадащи отбори след първите 26 кръга. През тази кампания се видя повече конкуренция от ЦСКА и Левски срещу Лудогорец. 

Що се отнася до другите събития в първенството през този сезон – Верея и Септември София изпаднаха, а класиралите се за Лига Европа бяха ЦСКА, Левски и Локо Пловдив. Станислав Костов от Левски стана голмайстор с 24 гола, а сезонът също така ще се запомни и с огромното пловдивско дерби на финала за купата на България между Ботев и Локо Пловдив, което Локомотив спечели с 1-0. 

Интересни рекорди бяха направени от някои отбори като Лудогорец записа 19 поредни мача без загуба, а Верея нямаше победа в цели 32 двубоя. Септември път записа 10 поредни загуби, с което се отчете със сериозен негативен рекорд. Този сезон се очерта като много резултатен, защото бяха вкарани общо 615 гола, което е средно по 2.44 гола на мач.

Тук ще ви запознаем с някои от по – интересните събития през годините в родното първенство, както и някои случи във финали за купата на България. Ще си припомним и някои представяния на българския национален отбор в големите международни форуми. 

История на регламентите

Родното първенство е започнало сравнително късно спрямо другите европейски лиги – през 1924г. Тогава е имало само директни елиминации. Реално чак през 1948г. след Втората световна война е сформирано под формата на лига. Още преди това са правени опити за подобно нещо като между 1937г. и 1940г. е била създадена Национална футболна дивизия с 10 отбора. Все пак, това е част от Държавното първенство преди 1944г. и тези три сезона не се смятат в статистиката като първото ниво в първенството на България.

“A” РФГ

Официално първата лига на България е “А” републиканска футболна група (“А” РФГ). Първият й сезон започва през есента на 1948г. Взимат се отбори от конкретни региони и в тази лига има 10 клуба като столичният Левски става шампион през сезон 48/49.

Интересното е, че още през следващата кампания има ужасна липса на организация и самото първенство не завършва. Още след мачовете от първия кръг то е спряно, след което се решава да се играе по съветски модел, т.е. цикъл пролет-есен.

С течение на времето отборите са увеличени до 16 като конкретно тази бройка е през сезон 1953. Тогава 16тият отбор е сборен отбор на България, но мачовете с него не са вземани предвид при статистиката. След тази кампания отборите пак се намаляват и през сезони 1956 и 1957 има само 10 тима.

Сезон 1958 отново е прекъснат и се връща стария цикъл есен-пролет. През 60те години също има много промени и реформи като броят на отборите е сменян в почти всеки сезон. В края на 60те стават още по – големи промени, защото следват много обединявания на различни клубове. 

ЦСКА Червено знаме и Септември се обединяват в ЦСКА Септемврийско знаме, Левски и Спартак също, както и Локо София и Славия. Пловдивските клубове също се сливат. Това са по – известните обединявания, но във всички региони има подобни сливания. 

Някои клубове отново са разделени само след една година като, например, Локо София и Славия, а други остават доста повече време. След всички тези промени през годините най – накрая отборите остават 16 за доста сериозен период от време и реформите не са толкова големи. От 1968г. До 2000г. бройката на участниците в шампионата е една и съща с изключение на 71/72 и 72/73, в които има цели 18 тима. 

Новият формат на първенството

Първите големи реформи на новия век идват точно през 2000г., когато БФС решават да сменят името на първенството на Висша професионална футболна лига. Тя е съставена от 14 отбора, но и през 3те сезона, в които съществува, има различен регламент.

След 00/01 последните 2 тима изпадат, а 12тият е играл плейоф. Много голямо значение има 2рият регламент през 01/02, защото първенството се играе на 2 фази. Първата е всеки срещу всеки и общо 26 кръга. Втората е плейфона, при която първенството е разделено на 2 групи. Има шампионски и изпадащ поток.

Това не се повтаря в третата последна кампания на шампионата, защото в нея се играе само един цял сезон от 26 кръга без разделяне след това. 

Връщане на “А” група

През 2003г. името на лигата отново се връща към корените си. До 2000г. беше републиканска, т.е. “А” РФГ, а през 2003г. се преименува на професионална, т.е. “А” ПФГ. През сезон 2005/2006 от името се маха “професионална” и остава само “А” футболна група. Последната по – сериозна промяна на “А” група е свързана отново с участието на отборите като през 13/14 участват отново 14 тима.

Извадка от класирането в 12ти кръг от последния сезон на “А” група

През късната пролет на 2016г. името на първенството вече е”Първа професионална футболна лига”, по – добре позната като Първа лига. Тук отново имаме 14 отбора, 26 кръга при първия полусезон и разделение, но на 3 потока.

В момента разделението на потоци е с шампионски поток от 6 отбора, които играят 10 кръга с разменени гостувания и два изпадащи потока от по 4 тима. Първите 2 отбора в тези 2 потока играят плейофи за Лига Европа като по този начин целта е всички да имат мотивация. Разбира се, последните 2 отбора в 2та потока играят плейофи за оцеляване.

Важно е да се спомене, че всичките тези промени през годините в регламентите на родното първенство са породени главно от политически интереси. 

Интересни исторически събития в българското първенство

Дербито между ЦСКА и Левски неслучайно се нарича “вечното”, защото още от зората на българския футбол тези два отбора са пълни хегемони. В момента от общо 93 титли 57 са на ЦСКА и Левски, което е над 61%. Масовата доминация на двата тима (с някои изключения през годините) продължава през почти цялата история на лигата до 2009г.

Левски в началото на 90те

На практика от 1948г. до около 1996г. само 7-8 пъти други отбори са ставали шампиони. Разбира се, двата столични клуба са поддържани от мощни организации. ЦСКА са армейският клуб, а Левски са свързани с МВР, така че тяхното предимство е логично.

Интересното е, че, въпреки червените и сините през 60те и 70те, отборите са били изключително равностойни и на практика доста тимове на теория са имали шанс да станат шампиони преди началото на сезоните. Например, Академик София е бил един от водещите тимове по това време. Те са играли с Милан и с други европейски грандове в евротурнирите. 

Огромната конкуренция в лигата

От почти всеки отбор е имало по 4-5 национали. Конкуренцията е била толкова голяма, че някои много големи футболисти за България са изиграли доста малко мачове в националния. Например, Боби Григ (Божидар Григоров), който може би е в топ 3 на най – великите футболисти на Славия за всички времена, е изиграл 7 мача за България, защото е имало играчи като Гунди и Котков. Паро Никодимов също се е водил за един от топ защитниците в страната, но конкуренцията на Димитър Пенев и Вуцов е била огромна.

Боби Григ

Всичко това говори, че българското първенство, въпреки всичко, е било доста качествено, а това е довело и до някои сериозни представяния на националния отбор в големите турнири. По това време, обаче, не е имало трансфери и не е имало играчи, които да имат възможността да играят в чужди клубове. Всеки е играел в собствената си лига. 

Едно от най – големите събития исторически, което се е случило по време на футболен мач и то точно между ЦСКА и Левски, само че за купата на България, води до доста сериозни санкции и промени. Във финала за купата през 1985г. става масов бой и огромни безредици в дербито като в мача има няколко червени картона. Емо Спасов, Янчев, Стоичков са част от изгонените. Наказания получават и Сираков и Михайлов. 

Централният комитет на БКП тогава решава, че това не може да продължава така и разделя клубовете като ЦСКА стават ЦФК Средец, а Левски стават Витоша. И двата отбора си остават в първенството за следващия сезон, но с други имена, а за тази кампания през 1985г. на Левски им е взета шампионската титла, а на ЦСКА купата именно заради безредиците на финала.

Берое се възползва от проблемите с двата гранда и става шампион през следващия сезон, а след като идва демокрацията през 1989г. или т.нар. “преход” тези купи от сезон 84/85 са върнати на ЦСКА и Левски. След като имената им са променяни многократно, Левски и ЦСКА си остават така след демокрацията. 

През 1991г. Етър имат страхотен състав и стават шампиони с играчи като Трифон Иванов, Балъков, Цанко Цветанов, Бончо Генчев.

Сираков показва задните си части

Интересна случка със Сираков се разиграва през 1993г. Левски играят с Черноморец в началото на Април. Сините отново се борят с ЦСКА за титлата като тогава има 5 години, в които не са ставали шампиони. Те мачкат всички отбори в шампионата тогава и се е очаквало да спечелят лесно срещу бургазлии. Нищо подобно, почти цял мач те изпитват сериозни трудности срещу съперника си. 

В средата на 2рото полувреме Сираков изпуска много чисто положение и феновете са бесни. Все пак, Левски вкарват 2 бързи гола малко след това и решават мача, но Сираков не издържа и след 1вия гол показва задните си части на феновете. Тогава това става тема номер едно за спорта в следващите дни в страната. Всички коментират тази абсурдна проява на капитана на Левски, който е образец за професионализъм и класа.

През 1996г. са се играели паметни сблъсъци. След огромна драма на “Армията” в мач реванш за купата на България между ЦСКА и Левски, в който падат 6 гола, 3 червени картона и 11 жълти, идва ред на среща между същите тимове, но за първенство. Дербито се провежда 10 дни по – късно след полуфинала.

Жива змия на стадиона

То се запомня като едно от най – скандалните, защото след 1вото полувреме фен от Сектор “А” хвърля жива змия към съдията на мача, Богданов. Тя пада далеч от краката му, а реферът е шокиран и крайно разочарован. Първоначално не иска да излезе за 2рото полувреме, но след това е разубеден. Самият той разкрива, че змията не е била предназначена за него, а за някоя от агитките, но той е бил толкова изненадан, че му се сторило, че змиите са няколко, а не една.

Ставало въпрос за безобиден смок, но той не бил от най – малките. По време на същия мач немски скаут от Бохум наблюдава срещата и по – късно Бохум купуват българина, Донков, който е защитавал цветовете на ЦСКА в този скандален мач.

Легендарният финал между Левски и Славия

Длъжни сме да споменем и един страшно драматичен финал между Славия и Левски отново през 1996г. за купата. След като Левски се класират срещу ЦСКА на полуфинала, те играят срещу Славия. Белите водят с 1-0 и след 75тата минута заради много проблемни отсъждания на рефера и доста напрежение в мача като цяло Томас Лафчис, който е бил собственик на Левски, слиза от трибуните и изкарва целия си отбор като заявява, че няма да довършат мача. Славия побеждава служебно с 4-0, а цяла България е шокирана от събитията.

Общо взето 90те са луди години не само за българския футбол, но и за цялата страна след прехода, но доминацията на Левски и ЦСКА бавно, но сигурно приключва малко след началото на новия век. На преден план излизат Литекс Ловеч, които със собственик Гриша Ганчев постигат немалки успехи. Причината е в сериозните инвестиции от Ганчев. Литекс взимат 2 титли, няколко купи и играят в евротурнирите като още през сезони 97/98 и 98/99 те печелят 2 титли, но после идва затишие. Другите им две титли са от сезони 09/10 и 10/11. 

Една от най – големите загуби за ЦСКА въобще в историята им е именно от Литекс. Това се случва през 1998г. като ловчанлии громят с 8-0 армейците.

Кратката доминация на Литекс приключва след 2011г., защото на хоризонта идва нов отбор, но той тотално променя структурата на българския футбол. Лудогорец Разград е основан през 2001г., а няколко години по – късно Кирил Домусчиев купува клуба и от “В” група за 1 сезон те влизат в “Б” група, а след още един сезон са в “А” група. Още с първата си година в елитното първенство орлите стават шампиони и след това нямат пропуснат сезон, в който да не станат шампиони на България.

Първите две титли на Лудогорец са крайно драматични и дори приказни. През сезон 11/12 те са на 2ро място с 2 точки зад ЦСКА. Интересното е, че в последния мач са домакини именно на червените. Трябва им победа, а на армейците им трябва равен или победа, за да са шампиони. Лудогорец повежда рано в мача с 1-0 и двубоят завършва при този резултат, заради което те стават шампиони.

През сезон 12/13 другият столичен гранд е крайно разочарован. Тогава отборите в лигата са 16 и има 30 кръга общо. В последния кръг Левски води с 1 точка на Лудогорец и се нуждае от победа, за да е сигурен, че ще е шампион. Орлите имат лесно гостуване на Монтана, които изпаднаха тогава и съответно зелените печелят с 3-0. Драмата в столичното дерби, обаче, е феноменална. Левски приема Славия. Сините водят на белите с 1-0 до 74татам инута, когато Везалов си вкарва автогол, а мачът завършва 1-1. 

Петков, който е бивш вратар и любимец на Левски, прави страхотен мач за Славия. Лудогорец става шампион, а феновете на сините не могат да повярват какво се случва. Тогава те обвиняват Петков, но той показва мустака на Батков визирайки, че той е виновникът за състоянието на Левски. Тодор Батков е собственик на сините по това време. В много малко други сезони Лудогорец имаха някаква по – сериозна конкуренция.

По официална статистика се води, че България се е класирала на 2 европейски първенства – през 1996г. в Англия и през 2004г. в Португалия. Реално, обаче, най – големият успех на страната е през 1968г., когато стигаме до четвъртфинал, но тогава форматът на европейското е бил такъв, че всичко до полуфиналите не се е водило самият турнир, а нещо като квалификации.

Едва когато остават най – добрите 4 вече статистически се води Европейско първенство. На практика, обаче, България записва сериозно постижение тогава. Първото европейско е през 1960г., а през 1980г. за първи път има 8 отбора, а не 4, съответно сами разбирате, че е изключително трудно даден тим да се класира за европейското в онези времена.

Първо класиране на България на Европейско първенство

През 1996г. България официално се класира за първи път на този форум като тогава тимът е бил почти същият като този през 1994г., когато ставаме 4ти на световното. Може би най – осезаемата разлика е присъствието на Радостин Кишишев, който беше доста качествен десен бек. На този турнир България започва с равенство с Испания и побеждава Румъния. 

В последния мач България са щели да имат 5 точки при равенство с Франция, колкото са щели да имат и самите французи, както и испанците. Заради абсурдни правила в групите, обаче, лъвовете са нямали да имат възможността да се класират напред при тези обстоятелства, така че им е трябвала победа. Те, обаче губят с 3-1 от Франция като Любо Пенев си вкарва изключително красив автогол, заради който резултатът става 0-2 за Франция.

6 минути по – късно, в 69тата, Стоичков намалява за 2-1, но Локо решава сблъсъка за 3-1 далеч в края на мача след изтичането на редовните минути. Интересна случка след това е, когато националният отбор се завръща в страната и журналистите буквално се подиграват с Любо Пенев заради този автогол, при което в един момент Пенев не издържа и в едно интервю с журналист той се изпуска казвайки “Духайте супата”. 

След това Пенев е по всички заглавия, във всяка медия и хулен от всеки. Щял е да бъде наказан от федерацията, получил е глоба и като цяло това е било едно от шумните събития след европейското, макар и не по правилните причини. 

През 2004г. България се класира за 2ри път на Европейско и това, всъщност, е последният голям форум, на който страната ни е участвала. Тогава националният тим е наричан “отборът с трите коня”, което означава, че Стилиян Петров, Мартин Петров и Бербатов са 3мата, които дърпат тима нагоре, а останалите не им бяха на нивото.

Донякъде това си проличава и на самия турнир, в който България започва катастрофално с разгром 0-5 от Швеция. След него Дания ни побеждава с 2-0, а с Италия мачът е равен до самия край на двубоя, но след 90тата минута Касано бележи за 2-1 и така България записва 3 поредни загуби с Пламен Марков като селекционер по това време.

Умишлено пропускаме представянията на националния отбор на мондиалите, защото в Betinum имаме цяла статия за световните, в която може да прочетете и кратки истории за всичките турнири по години, както и тези, на които България е участвала и какво е постигнала в тях. Статията ще откриете тук.