Защо зимният трансферен прозорец вече не носи същата тръпка?

Все по-често зимният трансферен прозорец оставя усещане за разочарование. Връщайки се назад обаче, лесно можем да си спомним години, в които последният ден на трансферния прозорец предлагаше истинска драма.

През 2008 година например Андрей Аршавин пристигна в заснежен Лондон, за да подпише с Арсенал, но тежките метеорологични условия наложиха удължаване на крайния срок с 24 часа.

През 2013 година пък нападателят на Уест Бромич Питър Одегвинги сам се качи в автомобила си и измина близо 120 мили от Бирмингам до Лондон с надеждата да осъществи трансфер в последния момент в Куинс Парк Рейнджърс – опит, който в крайна сметка се провали.

Най-запомнящият се зимен краен срок обаче остава този от 2011 година, когато Ливърпул осъществи две гръмки сделки – привличането на Анди Карол от Нюкасъл и Луис Суарес от Аякс, ходове, които сериозно повлияха на баланса във Висшата лига.

След тези години прозорецът продължи да има своите моменти, но самият последен ден все по-често е лишен от напрежение. Последният зимен трансферен краен срок във Висшата лига се оказа най-тихият в историята – реализирани бяха едва 7 сделки.

За сравнение, през 2024 година бяха финализирани 13 трансфера, през 2023 година – 16, а през 2022 година – 14. Тенденцията ясно показва, че активността в края на януари постепенно намалява.

Любопитното е, че и в другите водещи първенства драмата около последния ден никога не е била толкова изразена. Вероятно английският футбол просто дълго време ни беше свикнал с повече хаос и изненади.

Екипът на Betinum събра на едно място всичко най-важно, което се случи и анализира какво последствия ще има това за втората половина на сезона:

Големите клубове и трансферите през януари

През последните години само една сделка наистина изпъква в края на зимния прозорец – трансферът на Енцо Фернандес.

Аржентинският халф пристигна след световното първенство през 2022 година, където беше избран за най-добър млад футболист, и само седмици по-късно премина в Челси срещу сума от 106,8 милиона паунда, което по онова време беше рекорд за британския футбол.

Именно разходите на Челси оформиха целия прозорец. Общата сума, похарчена във Висшата лига, достигна 815 милиона паунда, от които 284,1 милиона паунда бяха дело на лондонския клуб. Това представлява 34,86% от всички разходи в първенството.

Тези харчове бяха резултат от забавеното инвестиране след смяната на собствеността през предходното лято и се превърнаха в изключение, особено на фона на годините след пандемията.

Самият трансфер на Фернандес се проточи до последните минути на крайния срок и беше типична сага с многократни обрати, финализирана буквално в последните секунди.

Най-близкият еквивалент през настоящия сезон беше евентуалният трансфер на Дуайт Макнийл от Евертън в Кристъл Палас – сделка, която дори не се осъществи.

Още статистика

По правило големите клубове рядко харчат през януари, освен ако нямат конкретна и спешна нужда. Арсенал и Ливърпул не са привличали нови футболисти през зимния прозорец от 2023 година насам.

През 2025 година Челси инвестира едва 13,5 милиона паунда, а Манчестър Юнайтед – 27,5 милиона паунда, което е далеч от мащабите на предходни години.

Манчестър Сити е едно от малкото изключения. През 2025 година Пеп Гуардиола похарчи общо 188 милиона паунда за Неко Гонсалес, Омар Мармуш, Абдукодир Хусанов и Витор Рейс.

През настоящия зимен прозорец клубът инвестира още 84 милиона паунда, този път в доказани играчи от Висшата лига – Антоан Семеньо и Марк Гехи.

За да открием последния наистина „богат“ зимен прозорец за водещите шест клуба, трябва да се върнем чак до 2018 година. Тогава Арсенал привлече Пиер-Емерик Обамеянг в последния ден, а Ливърпул завърши трансфера на Върджил ван Дайк.

Общите разходи във Висшата лига достигнаха 500 милиона паунда, като 322 милиона паунда от тях бяха направени именно от шестте водещи клуба. Арсенал водеше класацията с 86 милиона паунда, което представляваше 26,71% от разходите на големите отбори.

За сравнение, през зимния прозорец на 2023 година Челси самостоятелно формира 73,39% от общите разходи на голямата шестица, възлизащи на 387,1 милиона паунда.

Как тези числа променят футболните прогнози след зимния прозорец

Данните от последните сезони във Висшата лига показват ясно: зимният трансферен прозорец все по-рядко променя реалния баланс на силите. В последния краен ден на трансферите бяха осъществени едва 7 сделки, което е най-ниската стойност в историята на лигата. За сравнение – през 2024 година сделките в последния ден бяха 13, през 2023 – 16, а през 2022 – 14. Това означава, че в повечето сезони над 75% от отборите влизат във втората половина на кампанията без структурни промени в състава.

За вас, които следите футболните прогнози на Бетинум, това има голямо значение. Когато липсват масови трансфери, тактическите модели, стилът на игра и проблемите от първата половина на сезона се запазват. Исторически погледнато, отбори без януарски попълнения рядко показват резки отклонения във форма, освен ако не са засегнати от контузии или наказания.

Какво означава това?

Дори когато се харчат сериозни суми, те се харчат от малко отбори. През зимата на 2023 година общите разходи във Висшата лига достигнаха 815 милиона паунда, но Челси самостоятелно похарчи 284,1 милиона паунда, което представлява 34,86% от всички средства. Реално влияние върху първенството имаше един отбор, а не пазарът като цяло. 

Въпреки рекордния разход, Челси завърши сезона извън местата, гарантиращи участие в Шампионска лига – ясен пример, че големите разходи не водят автоматично до промяна в класирането.

Сходен модел се наблюдава и при Манчестър Сити. През 2025 година клубът инвестира 188 милиона паунда през зимния прозорец, а през следващия сезон – още 84 милиона паунда. Тези разходи подобриха дълбочината на състава, но не доведоха до рязка промяна в точковия ритъм спрямо първата половина на сезона. Средният брой точки на мач остана в сходен диапазон, което показва по-скоро стабилизиращ, а не революционен ефект.

Има ли изключения?

Контрастът идва през сезони, в които повече отбори дават пари за трансфери. През 2018 година общите зимни разходи във Висшата лига бяха около 500 милиона паунда, като 322 милиона паунда бяха инвестирани от водещите шест клуба. Тогава Арсенал похарчи 86 милиона паунда (26,71% от разходите на голямата шестица), а Ливърпул завърши трансфера на Върджил ван Дайк. В този сезон се наблюдава реална промяна в класирането и дългосрочен ефект върху резултатите и в следващите кампании.

Обратната картина се вижда в сезони с минимална активност. През 2023–2024 година редица топ отбори, включително Ливърпул и Арсенал, не направиха значими зимни покупки, а разходите на голямата шестица бяха концентрирани почти изцяло в Челси (73,39% от общо 387,1 милиона паунда). В резултат – разместванията в таблицата след януари бяха минимални, а тенденциите от първата половина на сезона се запазиха почти напълно.

Изводи:

След януари по-силни индикатори от трансферите са формата в последните 5–6 мача, дълбочината на състава, натрупаните минути на ключовите играчи и конкретните отсъствия. Когато трансферният пазар е тих или силно концентриран, стойността често се крие в залози срещу „очакван обрат“, който статистически рядко се случва.

С други думи – числата от зимния трансферен прозорец показват, че януари все по-рядко носи системни промени и все по-често затвърждава вече съществуващите тенденции. А за добре обосновани футболни прогнози стабилността е по-ценна от сензацията.